"...За /Руфус/ Андерсън разковничето за съхраняването на разделението между държавата и църквата се намира в предпазването от директно политическо участие на религиозните институци. Църквите, деноминациите и мисионерските общества е нужно да се предпазват от политиканстване, докато индивидуалните евангелисти е необходимо да продължат да се водят от религиозните си принципи в техните политически действия. Но религйозните институции също имат дълг да се ръководят от  религйозните си  принципи и в сремежа си да запазят инстутоциония си неутралитет може да доведе до  жертва на свещенните принципи. В същата насока Американския Борд /A.B.C.F.M./се стреми да избегне политически връзки в земите където проповядват, но същевременно американските мисионери не се отричат от свойте права и свободи на Американски граждани зад граница. Очаква се че правителствата ще защитават мисионерите/и техните последователи/ в свободното упражнение на тези права и свободи, и в случай че това не се реализира Борда винаги е бил подготвен да се намеси. Индивидуалните мисионери в последстие упражняват занчително политическо влияние, и Американския Борд може много кратно да търси правителствена защита, без изобщо да чустват че в действията си те престъпват разделението между църква и държава..."  

Из книгата "Нищо освен Христос: Руфус Андерсън и идеологията на Протестанските Чуждестрани Мисии" от Паул У. Харис Оксфорд 1999.ст. 97

Очевиден пример на това действие в Българския контекст е Чарълз Морс. Той напълно адаптира тази двойственост в своето служение. Когато Старо Загорското девическо /американско/ училище е нападнато от разгневени родители той без да се замисля за чуствителност на гражданите отнсно бъдещите връзки с мисията, просто изисква намеса на турските власти за заплащане щетите по сградата и наказване на нападателите. Неговата идеология струи от типично американските идеи за ролята на държавата като пазителка на реда, пазителка на човешките права и свободи и защитница на часната собственост. В Морс липства чуствителност за това какви страдание турската администрация може да нанесе на арестуваните Българи в конака. Липства предсава за пределите на беззаконноста на турските съдилища и за нищетата по турските затвори. Не е известно какво за очакванията на Българите в случая, можеби овча послушност и не злобливост от страна на мисионерите. Тоест християнин не се обращ срещу християнин проблемите се решават на друго поле на действие извун административните предели на дъжавата. Нещо разграничаващо и до ден днешен Българи от Американци. Ако един такъв конфлик може на Балканите да се разреши с юмруци днес и приателска прегрудка утре, в Америка юмруците са предпоставка за поставяне под легална отговорност утре. И така зашеметени някак Българите дигнали се да защитат вярата на своите момичета/поне в тахните очи изглежда така/ се оказват в кратък срок и за не определен срок в затвора. По късно в евангелските годишници Морс описва гордо тази случка. Дава я за пример на християнско поведение. Най-вече изхода от действията когато след налагнето на финансова санкция на Българите за ремонт на сградата, Морс премахва исканията си за наказателни мерки от страна на съдията за атаката и ходатайства за освобождението на Българите. Сега това би било един добър пример за културна и чесна употреба на държавните закони за защита на човешките права и часната собственост. Но действието се развива в Стара Загора не в щата Вермонт от където идва Морс. Какви права? Каква часна собственост? Какво християнско поведение? Идеята да обърнеш другата буза, пример който Исус дава на учениците си представлява теологическа трудост за американеца, гражданин на страна изградена на принципите за защитата на човешките права. В същност другата буза се обръща след изпълнението на 100 други условия.

За Българите мисионерите са в позицията на силните. С директна подкрепа в очите на дипломатическите представители на Англия и Америка в Цариград след годините на Кримската война. Морс няма какво да им доказва, християнското му поведение е по скоро подигравка със Старозагорци. Със сигурност той няма представа за културния контекст за да схване реалното въздействие поведението му има. Въпреки че в репорта си през 1908г. той смята че е дал добър урок на гражданите, в действителност след няколко години СтароЗагорската станция е изоставена, разцеплението между гражданите и мисионерите оставя не излечими рани. Морс напуска С. Загора/негова не офицялна станция в този перйод само замества Байнгтон/ и продължава да поражда конфликти с Българите в почти всяка станция в която се мести: Одрин /1860г./  София /1864г./ , Банско /1860г./.