Както вече  бе споменато дейноста в Битоля започва през 1873г, понеже най-разпространения и разбираем език в региона е Българския, мисионерите адаптират именно него в работата си.

Сред покянаите до 1886г. се намират Българи, Албанци, Влахи, Гърци и Цигани/Роми/ от последните след като приели вярата изоставили катунарския си живот преместили се в къщи и приели Българския като говорим език/туй според Missionary News from Bulgaria/.

Според спомените на мисионерите не било страно по време на молитва верните да се молят на своите си матерни езици като това не пречило не единството в събранието. До 1886г. в региона няма нито една протестантска църква, но като подготвителна стъпка верните се допускат да участват в кам св. причастие след като биват изпитвани от мисионерите или укрепналите във вярата. До този период по този начин били преобщени в Битоля 47, в Кафадар и Ваташа 4, Струмица 9, Монопистово 15, Скопие 2 общо 77 верни. От които 2-ма са се поминали а 4ри са напуснали вярата, 7 пък напуснали региона.

И сега малко статистика, от приобщените: 10 били свързани с девическото училище, 3ма били завършили в Самоков и станали проповедници, 2ма макар и без теолог. подготовка проповядват, 3 напуснали Самоков преди да завършат, 1 все още учил/през 1886/, и 2ма се подготвяли да учат там. 4 са станали Библеиски книжари/colporteurs/. 3ма от тях за Британското Библеиско Общество.

В града през тази година единствено девическия пансион оперира в цел образователна деиност, но никои не бил завършил още пълната програма, като учителките са 2 Американки и 2 Българки.

Региона разполагал с 3 проповедника за  Велес и Скопие един, за Струмица и Монопистово един, и за Кафадар и Радович един.