Минало и бъдеще :: ЧЕСТИТО! Първият български космонавт Георги Иванов на 70 години

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.07.2010 08:01 - ЧЕСТИТО! Първият български космонавт Георги Иванов на 70 години - 2 юли 1940

Автор: elika Категория: История

Прочетен: 9237 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 18.12.2010 18:23

Космическата история на България започва през август 1964 г., когато на прием на министъра на отбраната на СССР маршал Родион Малиновски военният аташе при посолството на Народна Република България генерал-лейтенант от авиацията Захари Захариев повдига въпроса за полет на българи в Космоса със съветски космически кораб. Той дори предлага възможните кандидати за такъв полет – тримата братя Стаменкови – Карамфил, Евгений и Стаменко – летци от българските Военно Въздушни Сили, както и съпругът на тяхната сестра, също летец. Към 1964 г. това е само една мечта, защото Съветският съюз все още не разполага с подходящ космически кораб за подобни полети. В началото на 70-те години СССР разработва програма, според която космонавти от т.нар. приятелски държави получават възможност да кандидатстват за полети в Космоса на съветски космически кораби и да участват в изследването му. Първата група астронавти е избрана на 25 ноември 1976 година. Две години по-късно на 3 февруари в Космоса полита първият космически кораб със смесен екипаж – на него е чехът Владимир Ремек. През юни и август същата година са изтреляни още СОЮЗ-30 и СОЮЗ-31, с космонавтите от Полша и ГДР Мирослав Хермашевски и Зигмунд Йен. България е поставена във втората група страни кандидатстващи по програма Интеркосмос, заедно с Куба, Унгария, Монголия и Румъния. През 1977 г. страната ни получава одобрение да изпрати своите кандидати в съветския Център за подготовка на космонавти „Гагарин”. Подборът за първия набор български космонавти започва още през същата година. Условието е всички кандидати да са завършили Военно-въздушното училище „Георги Бенковски” в периода между 1964 и 1972 г., което означава да имат пълно висше образование и поне 3 години летателен стаж. Заявление подават стотици военни летци. След няколко седмици обстойни прегледи от лекарската комисия във Военно-медицинската академия в София от кандидатите е сформирана първата предварителна група, състояща се от 15 души. Желаещите в нея заемат длъжности от командир на ескадрила до заместник-командир на полк. Впоследствие военните лекари извършват нов подбор, който съкращава кандидатите до 6: Александър Панайотов Александров, Георги Любенов Йовчев, Георги Иванов Какалов /Иванов/, Иван Наков, Чавдар Добрев Джуров и Кирил Радев, като последните двама отпадат по различни причини. В Москва съветските лекари откриват сърдечен проблем Георги Йовчев и той също отпада. Окончателно е взето решение основният кандидат да бъде Георги Какалов /Иванов/, а дубльор - Александър Александров. По този начин НРБългария е шестата страна, която изпраща свой космонавт в Космоса.

Георги Иванов Кокалов /Иванов/ е роден в Ловеч на 2 юли 1940 г. в семейството на Анастасия Какалова и Иван Иванов Какалов (електротехник). Родната му къща е в старинния кв. Вароша. Налага се да промени фамилията си от Кокалов на Иванов, защото трудно се признася от руснаците. През 1958 г. завършва Средно смесено училище „Тодор Кирков“ Ловеч. Посещава курсове по авиация и парашутизъм. Постъпва в армията през 1958 г. През 1964 г. завършва военното училище в Долна Митрополия – инженер, полковник летец. Има квалификация пилот I клас. Служи в Българска Народна Армия като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила. През 1984 г. защитава дисертация и получава научна степен кандидат на физическите науки. Негов научен ръководител е Димитър Мишев. На 1 март 1978 г., Георги Иванов e избран за космонавт във втората група от програмата Интеркосмос. Обучава се в Център за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“. На 10 април 1979 г., в 20 ч. и 34 мин. московско време е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „Союз-33“, с международен екипаж: ръководител на полета е съветският летец-космонавт Алексей Елисеев, командир на полета е Николай Рукавишников и космонавт-изследовател Георги Иванов.

Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“: сближаването на кораба и орбиталната станция протича с по-висока от разчетената скорост, поради което системата за управление включва коригиране на скоростта. По време на корекцията прогаря едната страна на горивната камера на основния двигател. Скачването се оказва невъзможно. Малко преди да достигне мястото на скачване, единият от двигателите на съветския космически кораб изключва. Аварията е толкова тежка, че поставя под въпрос живота на двамата астронавти. За пръв път в космическата си история СССР е изправен пред катастрофична криза.

Ръководителят на полета на СОЮЗ – 33 съветският летец-космонавт Алексей Елисеев през април 2001 г. пише в спомените си: „Съветският и българският космонавт Николай Рукавишников и Георги Иванов трябваше да летят с кораба „Союз" към станцията „Салют". Но за съжаление, когато до мястото на скачването останаха едва двеста метра, един от двигателите на кораба „Союз" се изключи. За първи път, и като че ли това беше единственият случай, стана толкова тежка авария, която изобщо постави под въпрос завръщането на космонавтите на Земята. Скачването беше невъзможно, а ние трябваше да решим как да спасим екипажа. Невъзможно е да ви разкажа с думи какво изпитвахме през онази нощ. Накрая взехме решение да се използват резервният двигател, малкият двигател и цялото гориво на борда, за да се излезе от орбита и да започне движението към Земята. С невероятни усилия на техническата мисъл и човешката воля екипажът беше спасен. Анализирайки този сложен и извънреден полет, държавната комисия стигна до извода, че той е дал много важни данни за по-нататъшно развитие на космическите полети. А поведението на космонавтите беше преценено като мъжествено и единствено правилно." Любопитен е фактът, че през целия драматичен полет, пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя. Управляваният от него космически кораб СОЮЗ –33 се приземява успешно на 320 км югоизточно от Джезказган. В Космоса е прекарал 1 ден, 23 часа и 1 минута, като е направил 31 пълни обиколки около Земята.

Делото на Георги Иванов е с изключителна значимост. Благодарение на неговото участие България се нарежда сред космическите нации. За първи път в историята на пилотираната космонавтика се осъществява балистично спускане на космически кораб, при което претоварването е до 10 пъти по-високо от това на изкуствения спътник. През 2009 г., във връзка с честването на 30 години от полета на първия българин в Космоса, в Заседателната зала на БАН, председателят на Академията акад. Никола Съботинов приема изтъкнатите български и руски космонавти Георги Иванов, Елена Кондакова, Анатоли Салавьов, Дартланд Фаркаш, Дмитри Прунариу.

В личен план Георги Иванов сключва два брака. С първата му съпруга Наталия Русанова имат дъщеря Ани (р. 1967 г.). С втората си съпруга Лидия имат син - Иван (р.1984 г.). В свободното си време Георги Иванов обича да спортува - кара ски, ходи на риболов, играе голф. След Промените в България, Георги Иванов започва частен бизнес. През октомври 1990 г. открива българо-италианска авиокомпания „Сиджи Еър Карго”, която се състои от един самолет, нает от Якутия. В началото на 1991г. взема на лизинг самолет от Югославския музей на авиацията, като през същата година прекратява връзките си с Италия и създава собствена авиокомпания - „Еър София”. През 1992 г. купува 3 самолета АН-12 от руската армия, а към 1998 вече разполага с 6 бр. самолета АН-12, 1 бр. АН-26, 1 бр. АН-24. Наема на лизинг Ил-76 и АН-124 „Руслан“. Голфът е сред любимите му спортове. От началото на 2006г. „Еър София“ е собственик на модерни голф игрища в Ихтиман, Сливен, Разград. Георги Иванов е носител на много награди и отличия: - Орден „Златна звезда” - Герой на НРБ – 1979; - Герой на Съветския съюз – 1979; - Летец – космонавт на НРБ – 1979; - Заслужил летец – 1979; - Заслужил майстор на спорта – 1979; Източници: Енциклопедия България, т. 3 / 1982, стр. 17 Б-туризъм, он-лайн списание
Уикипедия Снимки: Интернет Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева

Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!

Нагоре